29 feb 2008, 12:56

Лудият

1K 0 6

Някой цяла вечер не заспа!

Бълнува като в треска твойто име!

Някой те познаваше едва,

а девет планини за теб измина!

 

 Някой се нуждаеше от теб!

Очакваше да чуе твойте стъпки!

Превръщаше се бавно в късче лед,

завит на топло, а от мъка зъзнещ!

 

Някой бе по теб се поболял!

До лудост бе докарал този някой!

А ти в лицето му жестоко се изсмя.

Уж беше луд... Разбра те и заплака!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Татяна Начкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Уж беше луд... Разбра те и заплака!"
    Това изречение казва всичко...


  • Хубаво и тъжно...Лудостта на любовта- кой ли не е бил с тази диагноза, но когато те ранят си още по- болен...
  • Браво!!!
  • Прекрасен стих!
    с обич, Татяна.
  • От много време е било така
    и колко още все така ще бъде?
    Понякога сме ЗаЕдно в Любовта,
    а друг път ни напомнят че сме луди
    за туй, че още вярваме в това,
    че е възможно да се случи Чудото
    и пак да ни целуне ТЯ,
    наместо да намерим други.

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....