Някой цяла вечер не заспа!
Бълнува като в треска твойто име!
Някой те познаваше едва,
а девет планини за теб измина!
Някой се нуждаеше от теб!
Очакваше да чуе твойте стъпки!
Превръщаше се бавно в късче лед,
завит на топло, а от мъка зъзнещ!
Някой бе по теб се поболял!
До лудост бе докарал този някой!
А ти в лицето му жестоко се изсмя.
Уж беше луд... Разбра те и заплака!