Feb 29, 2008, 12:56 PM
Лудият
Някой цяла вечер не заспа!
Бълнува като в треска твойто име!
Някой те познаваше едва,
а девет планини за теб измина!
Някой се нуждаеше от теб!
Очакваше да чуе твойте стъпки!
Превръщаше се бавно в късче лед,
завит на топло, а от мъка зъзнещ!
Някой бе по теб се поболял!
До лудост бе докарал този някой!
А ти в лицето му жестоко се изсмя.
Уж беше луд... Разбра те и заплака!
© Татяна Начкова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Хубаво и тъжно...Лудостта на любовта- кой ли не е бил с тази диагноза, но когато те ранят си още по- болен...
-
Браво!!!
-
Прекрасен стих!
с обич, Татяна. -
От много време е било така
и колко още все така ще бъде?
Понякога сме ЗаЕдно в Любовта,
а друг път ни напомнят че сме луди
за туй, че още вярваме в това,
че е възможно да се случи Чудото
и пак да ни целуне ТЯ,
наместо да намерим други. -
Аплодирам те!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Това изречение казва всичко...