Feb 29, 2008, 12:56 PM

Лудият

  Poetry » Love
1K 0 6

Някой цяла вечер не заспа!

Бълнува като в треска твойто име!

Някой те познаваше едва,

а девет планини за теб измина!

 

 Някой се нуждаеше от теб!

Очакваше да чуе твойте стъпки!

Превръщаше се бавно в късче лед,

завит на топло, а от мъка зъзнещ!

 

Някой бе по теб се поболял!

До лудост бе докарал този някой!

А ти в лицето му жестоко се изсмя.

Уж беше луд... Разбра те и заплака!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Татяна Начкова All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Уж беше луд... Разбра те и заплака!"
    Това изречение казва всичко...


  • Хубаво и тъжно...Лудостта на любовта- кой ли не е бил с тази диагноза, но когато те ранят си още по- болен...
  • Браво!!!
  • Прекрасен стих!
    с обич, Татяна.
  • От много време е било така
    и колко още все така ще бъде?
    Понякога сме ЗаЕдно в Любовта,
    а друг път ни напомнят че сме луди
    за туй, че още вярваме в това,
    че е възможно да се случи Чудото
    и пак да ни целуне ТЯ,
    наместо да намерим други.

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...