Някой цяла вечер не заспа!
Бълнува като в треска твойто име!
Някой те познаваше едва,
а девет планини за теб измина!
Някой се нуждаеше от теб!
Очакваше да чуе твойте стъпки!
Превръщаше се бавно в късче лед,
завит на топло, а от мъка зъзнещ!
Някой бе по теб се поболял!
До лудост бе докарал този някой!
А ти в лицето му жестоко се изсмя.
Уж беше луд... Разбра те и заплака!
© Татяна Начкова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
