Някой цяла вечер не заспа!
Бълнува като в треска твойто име!
Някой те познаваше едва,
а девет планини за теб измина!
Някой се нуждаеше от теб!
Очакваше да чуе твойте стъпки!
Превръщаше се бавно в късче лед,
завит на топло, а от мъка зъзнещ!
Някой бе по теб се поболял!
До лудост бе докарал този някой!
А ти в лицето му жестоко се изсмя.
Уж беше луд... Разбра те и заплака!
© Татяна Начкова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
