29 февр. 2008 г., 12:56
Лудият
Някой цяла вечер не заспа!
Бълнува като в треска твойто име!
Някой те познаваше едва,
а девет планини за теб измина!
Някой се нуждаеше от теб!
Очакваше да чуе твойте стъпки!
Превръщаше се бавно в късче лед,
завит на топло, а от мъка зъзнещ!
Някой бе по теб се поболял!
До лудост бе докарал този някой!
А ти в лицето му жестоко се изсмя.
Уж беше луд... Разбра те и заплака!
© Татяна Начкова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Хубаво и тъжно...Лудостта на любовта- кой ли не е бил с тази диагноза, но когато те ранят си още по- болен...
-
Браво!!!
-
Прекрасен стих!
с обич, Татяна. -
От много време е било така
и колко още все така ще бъде?
Понякога сме ЗаЕдно в Любовта,
а друг път ни напомнят че сме луди
за туй, че още вярваме в това,
че е възможно да се случи Чудото
и пак да ни целуне ТЯ,
наместо да намерим други. -
Аплодирам те!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Това изречение казва всичко...