29 февр. 2008 г., 12:56

Лудият

1K 0 6

Някой цяла вечер не заспа!

Бълнува като в треска твойто име!

Някой те познаваше едва,

а девет планини за теб измина!

 

 Някой се нуждаеше от теб!

Очакваше да чуе твойте стъпки!

Превръщаше се бавно в късче лед,

завит на топло, а от мъка зъзнещ!

 

Някой бе по теб се поболял!

До лудост бе докарал този някой!

А ти в лицето му жестоко се изсмя.

Уж беше луд... Разбра те и заплака!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Татяна Начкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Уж беше луд... Разбра те и заплака!"
    Това изречение казва всичко...


  • Хубаво и тъжно...Лудостта на любовта- кой ли не е бил с тази диагноза, но когато те ранят си още по- болен...
  • Браво!!!
  • Прекрасен стих!
    с обич, Татяна.
  • От много време е било така
    и колко още все така ще бъде?
    Понякога сме ЗаЕдно в Любовта,
    а друг път ни напомнят че сме луди
    за туй, че още вярваме в това,
    че е възможно да се случи Чудото
    и пак да ни целуне ТЯ,
    наместо да намерим други.

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...