29 февр. 2008 г., 12:56

Лудият

1K 0 6

Някой цяла вечер не заспа!

Бълнува като в треска твойто име!

Някой те познаваше едва,

а девет планини за теб измина!

 

 Някой се нуждаеше от теб!

Очакваше да чуе твойте стъпки!

Превръщаше се бавно в късче лед,

завит на топло, а от мъка зъзнещ!

 

Някой бе по теб се поболял!

До лудост бе докарал този някой!

А ти в лицето му жестоко се изсмя.

Уж беше луд... Разбра те и заплака!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Татяна Начкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Уж беше луд... Разбра те и заплака!"
    Това изречение казва всичко...


  • Хубаво и тъжно...Лудостта на любовта- кой ли не е бил с тази диагноза, но когато те ранят си още по- болен...
  • Браво!!!
  • Прекрасен стих!
    с обич, Татяна.
  • От много време е било така
    и колко още все така ще бъде?
    Понякога сме ЗаЕдно в Любовта,
    а друг път ни напомнят че сме луди
    за туй, че още вярваме в това,
    че е възможно да се случи Чудото
    и пак да ни целуне ТЯ,
    наместо да намерим други.

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....