troia (Катя Иванова)
133 3954
20 nov 2021, 15:11

Лудо влюбен 

  Poesía » De amor
625 2 6

 

 

В самотен свят без душа
забравен аз живея.
Кога бях млад кипя кръвта
сега като луна бледнея.
Сама девойка днес видях
в сърцето огън забушува.
Дали бог желае сладък грях
да сторя или лудост?
В пустиня жарка бих живял
сред дюни, пясъци отровни.
Любов и чест не познал,
но с ум и сърце свободни.
И цяла нощ не съм заспал
ликът й нежен в мен живее.
И луднал съм, полудял,
а разум над сърце се смее.
В манастир монах ще стана аз.
Там оковите ще махна.
Не искам да горя в захлас
от обич да си гасна.
Момичешкият чар е болест зла
от дявола дарена.
Ала мечтая да склоня глава
в скута й приютена.
 

 

 

 

 

© Катя Иванова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ти!
  • Хубав стих!
  • Благодаря ти, Зигфрид! Любовната лудост ни кара да мислим какво ли не и да мечтаем за какво ли не.
    Поздрави и на теб!
  • “В манастир монах ще стана аз.” хехе иска му се, ама надали! Хареса ми, много е свежо и готино! Поздравче!
  • Удря и в мозъка.😉
    Поздрави, Ина!
  • абе опасна си е - като вирус
Propuestas
: ??:??