Лудо влюбен
В самотен свят без душа
забравен аз живея.
Кога бях млад кипя кръвта
сега като луна бледнея.
Сама девойка днес видях
в сърцето огън забушува.
Дали бог желае сладък грях
да сторя или лудост?
В пустиня жарка бих живял
сред дюни, пясъци отровни.
Любов и чест не познал,
но с ум и сърце свободни.
И цяла нощ не съм заспал
ликът й нежен в мен живее.
И луднал съм, полудял,
а разум над сърце се смее.
В манастир монах ще стана аз.
Там оковите ще махна.
Не искам да горя в захлас
от обич да си гасна.
Момичешкият чар е болест зла
от дявола дарена.
Ала мечтая да склоня глава
в скута й приютена.
© Катя Иванова All rights reserved.
