troia (Катя Иванова)
119 3641
20 нояб. 2021 г., 15:11

Лудо влюбен 

  Поэзия » Любовная
532 2 6

 

 

В самотен свят без душа
забравен аз живея.
Кога бях млад кипя кръвта
сега като луна бледнея.
Сама девойка днес видях
в сърцето огън забушува.
Дали бог желае сладък грях
да сторя или лудост?
В пустиня жарка бих живял
сред дюни, пясъци отровни.
Любов и чест не познал,
но с ум и сърце свободни.
И цяла нощ не съм заспал
ликът й нежен в мен живее.
И луднал съм, полудял,
а разум над сърце се смее.
В манастир монах ще стана аз.
Там оковите ще махна.
Не искам да горя в захлас
от обич да си гасна.
Момичешкият чар е болест зла
от дявола дарена.
Ала мечтая да склоня глава
в скута й приютена.
 

 

 

 

 

© Катя Иванова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ти!
  • Хубав стих!
  • Благодаря ти, Зигфрид! Любовната лудост ни кара да мислим какво ли не и да мечтаем за какво ли не.
    Поздрави и на теб!
  • “В манастир монах ще стана аз.” хехе иска му се, ама надали! Хареса ми, много е свежо и готино! Поздравче!
  • Удря и в мозъка.😉
    Поздрави, Ина!
  • абе опасна си е - като вирус
Предложения
: ??:??