16 nov 2019, 11:01

Лудост

1.7K 9 41

Кажи ми,

мога ли 

да те докосна

да чувствам трепета

на твойто тяло

кажи ми,

мога ли да те прегърна

сърцето ми да спре

от обич занемяло.

Как искам 

да ти кажа,

а не мога

щом видя теб

словата занемяват

изричам думи чужди,

погледът замира,

а скритите желания

в мене полудяват.

Терзая се!

Какво ме спира?

Дали годините,

пясъка на времето

или смелостта ми

вече е страхлива

дай ми знак,

избави ме от проклятието.

 

Ноември, 2019г.

Варна, Гавраил

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гавраил Йосифов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Влади,интересен коментар и много хубави думи.Благодаря ти за оценката и поставянето в любими.Поздрав от мен!
  • Еси,благодаря!Хубава седмица ти желая!
  • Сладка лудост ... Поздрави и от мен!
  • Пепи,за това ги обичам тези коментарни полета.Можеш да видиш как изглеждаш отстрани в други очи.До къде ни докарват тези чувства.Направо ни вдетиняват.За сметка на това пък си оставаме душевно млади.
    Като ти благодаря за много интересния поглед ти изпращам една утринна усмивка.
  • Цвете Б.,поздрав и на теб за коментара.Понякога нашето тяло действително се превръща в каторга на чувствата ни които искат криле.Благодаря за обстойния и впечатляващ анализ..

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...