16.11.2019 г., 11:01

Лудост

1.7K 9 41

Кажи ми,

мога ли 

да те докосна

да чувствам трепета

на твойто тяло

кажи ми,

мога ли да те прегърна

сърцето ми да спре

от обич занемяло.

Как искам 

да ти кажа,

а не мога

щом видя теб

словата занемяват

изричам думи чужди,

погледът замира,

а скритите желания

в мене полудяват.

Терзая се!

Какво ме спира?

Дали годините,

пясъка на времето

или смелостта ми

вече е страхлива

дай ми знак,

избави ме от проклятието.

 

Ноември, 2019г.

Варна, Гавраил

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гавраил Йосифов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Влади,интересен коментар и много хубави думи.Благодаря ти за оценката и поставянето в любими.Поздрав от мен!
  • Еси,благодаря!Хубава седмица ти желая!
  • Сладка лудост ... Поздрави и от мен!
  • Пепи,за това ги обичам тези коментарни полета.Можеш да видиш как изглеждаш отстрани в други очи.До къде ни докарват тези чувства.Направо ни вдетиняват.За сметка на това пък си оставаме душевно млади.
    Като ти благодаря за много интересния поглед ти изпращам една утринна усмивка.
  • Цвете Б.,поздрав и на теб за коментара.Понякога нашето тяло действително се превръща в каторга на чувствата ни които искат криле.Благодаря за обстойния и впечатляващ анализ..

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...