16.11.2019 г., 11:01

Лудост

1.7K 9 41

Кажи ми,

мога ли 

да те докосна

да чувствам трепета

на твойто тяло

кажи ми,

мога ли да те прегърна

сърцето ми да спре

от обич занемяло.

Как искам 

да ти кажа,

а не мога

щом видя теб

словата занемяват

изричам думи чужди,

погледът замира,

а скритите желания

в мене полудяват.

Терзая се!

Какво ме спира?

Дали годините,

пясъка на времето

или смелостта ми

вече е страхлива

дай ми знак,

избави ме от проклятието.

 

Ноември, 2019г.

Варна, Гавраил

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гавраил Йосифов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Влади,интересен коментар и много хубави думи.Благодаря ти за оценката и поставянето в любими.Поздрав от мен!
  • Еси,благодаря!Хубава седмица ти желая!
  • Сладка лудост ... Поздрави и от мен!
  • Пепи,за това ги обичам тези коментарни полета.Можеш да видиш как изглеждаш отстрани в други очи.До къде ни докарват тези чувства.Направо ни вдетиняват.За сметка на това пък си оставаме душевно млади.
    Като ти благодаря за много интересния поглед ти изпращам една утринна усмивка.
  • Цвете Б.,поздрав и на теб за коментара.Понякога нашето тяло действително се превръща в каторга на чувствата ни които искат криле.Благодаря за обстойния и впечатляващ анализ..

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...