Кажи ми,
мога ли
да те докосна
да чувствам трепета
на твойто тяло
кажи ми,
мога ли да те прегърна
сърцето ми да спре
от обич занемяло.
Как искам
да ти кажа,
а не мога
щом видя теб
словата занемяват
изричам думи чужди,
погледът замира,
а скритите желания
в мене полудяват.
Терзая се!
Какво ме спира?
Дали годините,
пясъка на времето
или смелостта ми
вече е страхлива
дай ми знак,
избави ме от проклятието.
Ноември, 2019г.
Варна, Гавраил
© Гавраил Йосифов All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
