Кажи ми,
мога ли
да те докосна
да чувствам трепета
на твойто тяло
кажи ми,
мога ли да те прегърна
сърцето ми да спре
от обич занемяло.
Как искам
да ти кажа,
а не мога
щом видя теб
словата занемяват
изричам думи чужди,
погледът замира,
а скритите желания
в мене полудяват.
Терзая се!
Какво ме спира?
Дали годините,
пясъка на времето
или смелостта ми
вече е страхлива
дай ми знак,
избави ме от проклятието.
Ноември, 2019г.
Варна, Гавраил
© Гавраил Йосифов All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
