justdie (Полина Славова)
2

15 may 2011, 22:06

Луна

Poesía

576 0 1

Загадка с облик на мистерия

Или просто парче материя...

Тази плътност ме докарва до истерия,

Как може да е толкова тайнствена...

Знаеш кой си и в какъв свят живееш,

а останалото просто не те касае.

Уж със зрение, а непрогледнали,

Хората сме със слепота пространствена.

Луната - олицетворение на чуждото,

без достъп до човешките падения, дотегнали.

Човекът - животно впрегнато -

В теглилото живот се мотае...

Коне с капаци, нищо не съзиращи,

освен това пред тях...

Хора с лицата на разруха

И луната много над тях!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

justdie (Полина Славова)

Написах това стихотворение една тиха вечер,взирайки се в сиянието Лунно на небосклона.Просто вдъхнах живот в своята идея,че Луната не е просто мистериозен обект,близо до Земята.Тя е олицетворение на новото,непокътнатото,а загадъчното и излъчване я прави просто уникална!

2011-05-16T07:02:56+03:00

Selección del editor

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poesía 5.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.8K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0