justdie (Полина Славова)
2

15 мая 2011 г., 22:06

Луна

Поэзия

573 0 1

Загадка с облик на мистерия

Или просто парче материя...

Тази плътност ме докарва до истерия,

Как може да е толкова тайнствена...

Знаеш кой си и в какъв свят живееш,

а останалото просто не те касае.

Уж със зрение, а непрогледнали,

Хората сме със слепота пространствена.

Луната - олицетворение на чуждото,

без достъп до човешките падения, дотегнали.

Човекът - животно впрегнато -

В теглилото живот се мотае...

Коне с капаци, нищо не съзиращи,

освен това пред тях...

Хора с лицата на разруха

И луната много над тях!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

justdie (Полина Славова)

Написах това стихотворение една тиха вечер,взирайки се в сиянието Лунно на небосклона.Просто вдъхнах живот в своята идея,че Луната не е просто мистериозен обект,близо до Земята.Тя е олицетворение на новото,непокътнатото,а загадъчното и излъчване я прави просто уникална!

2011-05-16T07:02:56+03:00

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поэзия 4.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0