May 15, 2011, 10:06 PM

Луна 

  Poetry
482 0 1


Загадка с облик на мистерия

Или просто парче материя...

Тази плътност ме докарва до истерия,

Как  може да е толкова тайнствена...

Знаеш  кой си и в какъв свят живееш,

а останалото просто не те касае.

Уж със зрение, а непрогледнали,

Хората сме със слепота пространствена.

Луната - олицетворение на чуждото,

без достъп до човешките падения, дотегнали.

Човекът - животно впрегнато -

В теглилото живот се мотае...

Коне с капаци, нищо не съзиращи,

освен това пред тях...

Хора с лицата на разруха

И луната много над тях!

© Полина Славова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Написах това стихотворение една тиха вечер,взирайки се в сиянието Лунно на небосклона.Просто вдъхнах живот в своята идея,че Луната не е просто мистериозен обект,близо до Земята.Тя е олицетворение на новото,непокътнатото,а загадъчното и излъчване я прави просто уникална!
Random works
: ??:??