justdie (Полина Славова)
2

May 15, 2011, 10:06 PM

Луна

Poetry

574 0 1

Загадка с облик на мистерия

Или просто парче материя...

Тази плътност ме докарва до истерия,

Как може да е толкова тайнствена...

Знаеш кой си и в какъв свят живееш,

а останалото просто не те касае.

Уж със зрение, а непрогледнали,

Хората сме със слепота пространствена.

Луната - олицетворение на чуждото,

без достъп до човешките падения, дотегнали.

Човекът - животно впрегнато -

В теглилото живот се мотае...

Коне с капаци, нищо не съзиращи,

освен това пред тях...

Хора с лицата на разруха

И луната много над тях!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

justdie (Полина Славова)

Написах това стихотворение една тиха вечер,взирайки се в сиянието Лунно на небосклона.Просто вдъхнах живот в своята идея,че Луната не е просто мистериозен обект,близо до Земята.Тя е олицетворение на новото,непокътнатото,а загадъчното и излъчване я прави просто уникална!

2011-05-16T07:02:56+03:00

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poetry 5.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0