Луна
575
0
1
Загадка с облик на мистерия
Или просто парче материя...
Тази плътност ме докарва до истерия,
Как може да е толкова тайнствена...
Знаеш кой си и в какъв свят живееш,
а останалото просто не те касае.
Уж със зрение, а непрогледнали,
Хората сме със слепота пространствена.
Луната - олицетворение на чуждото,
без достъп до човешките падения, дотегнали.
Човекът - животно впрегнато -
В теглилото живот се мотае...
Коне с капаци, нищо не съзиращи,
освен това пред тях...
Хора с лицата на разруха
И луната много над тях!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Полина Славова Всички права запазени
