Луна

7 abr 2017, 19:58

Poesía » Otra

341 2 0

Луната скитница наднича
зад облак рехав, бял.
Самотна плува и прилича
на стар златист медал.
Неспирно пътят си върви,
забравила начало, края.
Не знае тя минути, дни,
от векове е там в безкрая.
А ние тук – великите,
заети с хорските дела.
Дори за миг не мислещи,
че всъщност тя е вечността.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Луна

Искате да прочетете повече?

Propuestas