7 апр. 2017 г., 19:58

Луна 

  Поэзия » Другая
318 2 0

             Луната скитница наднича

             зад облак рехав, бял.

             Самотна плува и прилича

             на стар златист медал.

 

             Неспирно пътят си върви,

             забравила начало, края.

             Не знае тя минути, дни,

             от векове е там в безкрая.

 

             А ние тук – великите,

             заети с хорските дела.

             Дори за миг не мислещи,

             че всъщност тя е вечността.

© Хари Спасов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??