Луна

Apr 7, 2017, 7:58 PM

Poetry » Other

338 2 0

Луната скитница наднича
зад облак рехав, бял.
Самотна плува и прилича
на стар златист медал.
Неспирно пътят си върви,
забравила начало, края.
Не знае тя минути, дни,
от векове е там в безкрая.
А ние тук – великите,
заети с хорските дела.
Дори за миг не мислещи,
че всъщност тя е вечността.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Луна

Want to read more?

Random works