Луна
Хоризонта прекрачи
разголена щедро
луна.
Посребрена от страст,
я подгониха, жадни, вълните.
Светла грива разплискала,
по водата препусна
сама,
заслепила русалките
и далече посяла звездите.
Луд е вятърът -
във скалите разби гордостта й:
Натежала от клетви
и кратки целувки
за "сбогом",
не намерила пристан,
до другия бряг на нощта,
уморена до сърп,
по небето да скита
бездомна...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Йорданка Гецова Todos los derechos reservados
