Луна
Хоризонта прекрачи
разголена щедро
луна.
Посребрена от страст,
я подгониха, жадни, вълните.
Светла грива разплискала,
по водата препусна
сама,
заслепила русалките
и далече посяла звездите.
Луд е вятърът -
във скалите разби гордостта й:
Натежала от клетви
и кратки целувки
за "сбогом",
не намерила пристан,
до другия бряг на нощта,
уморена до сърп,
по небето да скита
бездомна...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йорданка Гецова Всички права запазени
