1 ago 2017, 7:29

Луна

681 0 2

 

 

Луната се протегна

С изтъняваща снага

В опит да засенчи

Деня и утринта.

 

С мъгляви очертания

И облик избледнял

Отстъпи пред зората

Обвита във воал.

 

Оттегли се безшумно.

Без диря и следа

Потъна в безметежност

Безплътната Луна.

 

Огнен лъч разкъса

Смълчаното небе.

Напред и без да бърза

Слънцето дойде.

 

В лятна утринна омая

Някак никой не разбра 

Кога се скри Луната, 

А Слънцето изгря.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весела Маркова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...