Луна

1 ago 2017, 7:29

Poesía » Del paisaje

423 0 2

Луната се протегна

С изтъняваща снага

В опит да засенчи

Деня и утринта.

С мъгляви очертания

И облик избледнял

Отстъпи пред зората

Обвита във воал.

Оттегли се безшумно.

Без диря и следа

Потъна в безметежност

Безплътната Луна.

Огнен лъч разкъса

Смълчаното небе.

Напред и без да бърза

Слънцето дойде.

В лятна утринна омая

Някак никой не разбра

Кога се скри Луната,

А Слънцето изгря.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.