Луната се протегна
С изтъняваща снага
В опит да засенчи
Деня и утринта.
С мъгляви очертания
И облик избледнял
Отстъпи пред зората
Обвита във воал.
Оттегли се безшумно.
Без диря и следа
Потъна в безметежност
Безплътната Луна.
Огнен лъч разкъса
Смълчаното небе.
Напред и без да бърза
Слънцето дойде.
В лятна утринна омая
Някак никой не разбра
Кога се скри Луната,
А Слънцето изгря.
© Весела Маркова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
