Луната се протегна
С изтъняваща снага
В опит да засенчи
Деня и утринта.
С мъгляви очертания
И облик избледнял
Отстъпи пред зората
Обвита във воал.
Оттегли се безшумно.
Без диря и следа
Потъна в безметежност
Безплътната Луна.
Огнен лъч разкъса
Смълчаното небе.
Напред и без да бърза
Слънцето дойде.
В лятна утринна омая
Някак никой не разбра
Кога се скри Луната,
А Слънцето изгря.
© Весела Маркова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
