1 авг. 2017 г., 07:29

Луна 

  Поэзия » Пейзажная
478 0 2

 

 

Луната се протегна

С изтъняваща снага

В опит да засенчи

Деня и утринта.

 

С мъгляви очертания

И облик избледнял

Отстъпи пред зората

Обвита във воал.

 

Оттегли се безшумно.

Без диря и следа

Потъна в безметежност

Безплътната Луна.

 

Огнен лъч разкъса

Смълчаното небе.

Напред и без да бърза

Слънцето дойде.

 

В лятна утринна омая

Някак никой не разбра 

Кога се скри Луната, 

А Слънцето изгря.

© Весела Маркова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??