Луна
Луната се протегна
С изтъняваща снага
В опит да засенчи
Деня и утринта.
С мъгляви очертания
И облик избледнял
Отстъпи пред зората
Обвита във воал.
Оттегли се безшумно.
Без диря и следа
Потъна в безметежност
Безплътната Луна.
Огнен лъч разкъса
Смълчаното небе.
Напред и без да бърза
Слънцето дойде.
В лятна утринна омая
Някак никой не разбра
Кога се скри Луната,
А Слънцето изгря.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весела Маркова Всички права запазени
