Anita765 (Ани Монева)
296 11763
11 nov 2018, 17:43

Луна в съня 

  Poesía » Formas graves
1052 4 9

Ще седна до съня ти много тихо,

под тъмния воал на вечерта

и всички мрачни сенки на нощта

ще се превърнат в бели щрихи.

 

Какво, че е дъждовна есента,

щом капките улуците попиха,

а ромонът е музика и стих е.

Сънувай ти, сънувай песента.

 

Зад облака луната плува бяла,

събрала  нежност в своите очи,

а ти сънувай женското и́ тяло.

 

Сънят е меко, топло наметало.

Сънувай дълго лунните лъчи.

Луната е жена, в съня изгряла.

© Ани Монева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??