11.11.2018 г., 17:43 ч.

Луна в съня 

  Поезия » Строги форми
1030 4 9

Ще седна до съня ти много тихо,

под тъмния воал на вечерта

и всички мрачни сенки на нощта

ще се превърнат в бели щрихи.

 

Какво, че е дъждовна есента,

щом капките улуците попиха,

а ромонът е музика и стих е.

Сънувай ти, сънувай песента.

 

Зад облака луната плува бяла,

събрала  нежност в своите очи,

а ти сънувай женското и́ тяло.

 

Сънят е меко, топло наметало.

Сънувай дълго лунните лъчи.

Луната е жена, в съня изгряла.

© Ани Монева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??