13 abr 2013, 11:50

Лунапарк

  Poesía » Otra
614 0 6

  

                       * * *

                      Животът ми е празен лунапарк,

                      без хора и със мокри въртележки.

                      Разбива се на дребно всеки смях.

                      Разплакан клоун прави смешки...

 

                                                                      11.04.2013 год.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радка Миндова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря че сте тук, приятели!
    Жани, в града има лунапарк, беше празен когато минавах една сутрин, а празните въртележки са тъжно нещо...Просто подхващам някакво чувство и пиша...
  • Наистина звучи тъжно, но пък е много хубаво ( да имаше и още малко към него... )
    Незнам доколко лирически и автор се покриват, но знам какво има в твоите очи - живо огънче Поздрави!
  • Тъжно,Раче...
  • Поздрави!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...