13 апр. 2013 г., 11:50

Лунапарк

617 0 6

  

                       * * *

                      Животът ми е празен лунапарк,

                      без хора и със мокри въртележки.

                      Разбива се на дребно всеки смях.

                      Разплакан клоун прави смешки...

 

                                                                      11.04.2013 год.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радка Миндова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря че сте тук, приятели!
    Жани, в града има лунапарк, беше празен когато минавах една сутрин, а празните въртележки са тъжно нещо...Просто подхващам някакво чувство и пиша...
  • Наистина звучи тъжно, но пък е много хубаво ( да имаше и още малко към него... )
    Незнам доколко лирически и автор се покриват, но знам какво има в твоите очи - живо огънче Поздрави!
  • Тъжно,Раче...
  • Поздрави!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...