13.04.2013 г., 11:50

Лунапарк

616 0 6

  

                       * * *

                      Животът ми е празен лунапарк,

                      без хора и със мокри въртележки.

                      Разбива се на дребно всеки смях.

                      Разплакан клоун прави смешки...

 

                                                                      11.04.2013 год.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радка Миндова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря че сте тук, приятели!
    Жани, в града има лунапарк, беше празен когато минавах една сутрин, а празните въртележки са тъжно нещо...Просто подхващам някакво чувство и пиша...
  • Наистина звучи тъжно, но пък е много хубаво ( да имаше и още малко към него... )
    Незнам доколко лирически и автор се покриват, но знам какво има в твоите очи - живо огънче Поздрави!
  • Тъжно,Раче...
  • Поздрави!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...