Apr 13, 2013, 11:50 AM

Лунапарк

  Poetry » Other
613 0 6

  

                       * * *

                      Животът ми е празен лунапарк,

                      без хора и със мокри въртележки.

                      Разбива се на дребно всеки смях.

                      Разплакан клоун прави смешки...

 

                                                                      11.04.2013 год.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радка Миндова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря че сте тук, приятели!
    Жани, в града има лунапарк, беше празен когато минавах една сутрин, а празните въртележки са тъжно нещо...Просто подхващам някакво чувство и пиша...
  • Наистина звучи тъжно, но пък е много хубаво ( да имаше и още малко към него... )
    Незнам доколко лирически и автор се покриват, но знам какво има в твоите очи - живо огънче Поздрави!
  • Тъжно,Раче...
  • Поздрави!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...