12 abr 2010, 0:26
Луната
Безшумно се стопяват опустели
ръцете на луната, като нежност;
през восъчната нощ разляла вени,
в които циркулира неизбежност.
Луната всеки ден вали сама.
И само нощем, всъщност, я обичат.
А в дланите и ражда се тъга,
щом пълна във небето си се врича.
ръцете на луната, като нежност;
през восъчната нощ разляла вени,
в които циркулира неизбежност.
Луната всеки ден вали сама.
И само нощем, всъщност, я обичат.
А в дланите и ражда се тъга,
щом пълна във небето си се врича.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión Registrarse© Геновева Христова Todos los derechos reservados
Propuestas
© 2003-2025, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
