gerrda (Геновева Христова)
408 4501
12 апр. 2010 г., 00:26

Луната 

  Поэзия
832 0 21

 

 

 

 

Безшумно се стопяват опустели

ръцете на луната, като нежност;

през восъчната нощ разляла вени,

в които циркулира неизбежност.

 

 

Луната всеки ден вали сама.

И само нощем, всъщност, я обичат.

А в дланите и ражда се тъга,

щом пълна във небето си се врича.

 

 

 

 

 

© Геновева Христова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??