gerrda (Геновева Христова)
408 4496
Apr 12, 2010, 12:26 AM

Луната 

  Poetry
917 0 21
Безшумно се стопяват опустели
ръцете на луната, като нежност;
през восъчната нощ разляла вени,
в които циркулира неизбежност.
Луната всеки ден вали сама.
И само нощем, всъщност, я обичат.
А в дланите и ражда се тъга,
щом пълна във небето си се врича.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Геновева Христова All rights reserved.

Random works
: ??:??