Луната

12.04.2010 г., 0:26 ч.

Поезия

916 0 21

Безшумно се стопяват опустели
ръцете на луната, като нежност;
през восъчната нощ разляла вени,
в които циркулира неизбежност.
Луната всеки ден вали сама.
И само нощем, всъщност, я обичат.
А в дланите и ражда се тъга,
щом пълна във небето си се врича.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Луната

Искате да прочетете повече?

Предложения