gerrda (Геновева Христова)
408 4501
12.04.2010 г., 0:26 ч.

Луната 

  Поезия
831 0 21

 

 

 

 

Безшумно се стопяват опустели

ръцете на луната, като нежност;

през восъчната нощ разляла вени,

в които циркулира неизбежност.

 

 

Луната всеки ден вали сама.

И само нощем, всъщност, я обичат.

А в дланите и ражда се тъга,

щом пълна във небето си се врича.

 

 

 

 

 

© Геновева Христова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??