Луната

14 ene 2010, 16:09

Poesía » De amor

551 0 0

Виждам луната в небето пълна е пак,

а в сърцето ми е само мрак,

страшно е като те няма,

в душата зее яма.

Сърцето, което в лед е обвито,

къде ли днес е скрито?

Надявам се да разбера,

за да мога чувствата с леда да потуша.

Не обичам липсата ти да усещам,

защото не искам да се подвеждам,

че може да се върнеш при мен,

за да съжаляваме някой ден!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.