Луната
746
0
0
Виждам луната в небето пълна е пак,
а в сърцето ми е само мрак,
страшно е като те няма,
в душата зее яма.
Сърцето, което в лед е обвито,
къде ли днес е скрито?
Надявам се да разбера,
за да мога чувствата с леда да потуша.
Не обичам липсата ти да усещам,
защото не искам да се подвеждам,
че може да се върнеш при мен,
за да съжаляваме някой ден!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светослав Щерев Всички права запазени
