Луната
747
0
0
Виждам луната в небето пълна е пак,
а в сърцето ми е само мрак,
страшно е като те няма,
в душата зее яма.
Сърцето, което в лед е обвито,
къде ли днес е скрито?
Надявам се да разбера,
за да мога чувствата с леда да потуша.
Не обичам липсата ти да усещам,
защото не искам да се подвеждам,
че може да се върнеш при мен,
за да съжаляваме някой ден!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Светослав Щерев Все права защищены
