Луната

Виждам луната в небето пълна е пак,

а в сърцето ми е само мрак,

страшно е като те няма,

в душата зее яма.

Сърцето, което в лед е обвито,

къде ли днес е скрито?

Надявам се да разбера,

за да мога чувствата с леда да потуша.

Не обичам липсата ти да усещам,

защото не искам да се подвеждам,

че може да се върнеш при мен,

за да съжаляваме някой ден!