27 ago 2009, 12:07

Луната прегризва пътеките... 

  Poesía
589 0 13

                                                                                          ... беззвучни вълни...

 

нямаше как да знам…

 

че всяка смърт

е прозрение

че дори да се случи

сънят не умира

 

че очите ми вечер

търсят спасение

че в отвъдното

болката

спира

 

че небето е пристан

когато вали

че не мога да дишам

когато съм есен

 

че по стъпките нощем

залезът спи...

 

и немее

в ръцете ми…

 

песен…

 

и когато садя теменуги

по струните 

 

а покълват

беззвучни

вълни

 

сливам в утрото

тлеещи

спомени

 

и рисувам далечни следи…

 

а луната прегризва пътеките нощем…

 

в сребърно стеле

препила

скръбта

 

по парчета невинност

бродирам сърцето си

 

бавно

замряла

в съня…  

 

днес рисувам усмивки в очите

и прелитам към теб

с пъстроцветна

дъга…

 

не тъгувам по залеза

никога вече…

 

ще премина

отвъд

с песента…

 

 

 

 

 

© Бехрин Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??