Луната прегризва пътеките...
нямаше как да знам…
че всяка смърт
е прозрение
че дори да се случи
сънят не умира
че очите ми вечер
търсят спасение
че в отвъдното
болката
спира
че небето е пристан
когато вали
че не мога да дишам
когато съм есен
че по стъпките нощем
залезът спи...
и немее
в ръцете ми…
песен…
…
и когато садя теменуги
по струните
а покълват
беззвучни
вълни
сливам в утрото
тлеещи
спомени
и рисувам далечни следи…
…
а луната прегризва пътеките нощем…
в сребърно стеле
препила
скръбта
по парчета невинност
бродирам сърцето си
бавно
замряла
в съня…
…
днес рисувам усмивки в очите
и прелитам към теб
с пъстроцветна
дъга…
не тъгувам по залеза
никога вече…
ще премина
отвъд
с песента…
Свързани произведения
Коментари
-
Колкото повече те чета, толкова повече се вдъхновявам! Силно!
Поздрав! -
Ани, опитвам се...
Благодаря Ви! -
Разкош!!!
-
Прекрасно е Бети!просто приказно....
-
Красиво и нежно звучи, прочетох на един дъх, а музиката е вълшебна
-
!!!
-
Поздрави за красивия стих, Бети!
-
бездумна съм пред картината която видях...
-
Да ,Бети ..да !! Точно така ! Браво , прекрасно момиче, възхищавам ти се все повече и повече наистина !!
"ще премина
отвъд
с песента…".....!! защото носиш изкуството в сърцето и душата си , затова е ....усещам те аз...!
-
!!!
Пей, Бети! -
Красота!
-
Много,много хубав стих! Страхотно!
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
когато вали
че не мога да дишам
когато съм есен
че по стъпките нощем
залезът спи...
и немее
в ръцете ми…
песен…"
Невероятно е!