Луната прегризва пътеките...
... беззвучни вълни...
нямаше как да знам…
че всяка смърт
е прозрение
че дори да се случи
сънят не умира
че очите ми вечер
търсят спасение
че в отвъдното
болката
спира
че небето е пристан
когато вали
че не мога да дишам
когато съм есен
че по стъпките нощем
залезът спи...
и немее
в ръцете ми…
песен…
…
и когато садя теменуги
по струните
а покълват
беззвучни
вълни
сливам в утрото
тлеещи
спомени
и рисувам далечни следи…
…
а луната прегризва пътеките нощем…
в сребърно стеле
препила
скръбта
по парчета невинност
бродирам сърцето си
бавно
замряла
в съня…
…
днес рисувам усмивки в очите
и прелитам към теб
с пъстроцветна
дъга…
не тъгувам по залеза
никога вече…
ще премина
отвъд
с песента…
