24 jun 2007, 10:43

ЛУНАТА СПИ 

  Poesía
2682 0 9

 

 

ЛУНАТА СПИ

 

Луната спи, а ти защо не спиш?

Очите ти – звезди във мрака.

Защо в нощта така седиш?

Нима никой теб не чака?

 

Луната спи, а ти защо не спиш?

Отдавна всичко живо е заспало,

а нощта покрила тихичко света

със своето топло одеало.

 

Луната спи, а ти защо не спиш?

Нима редиш мечти във мрака,

и миговете златни търсиш.

А някой някъде те чака.

 

Луната спи, а ти защо не спиш?

И някой друг брои звездите.

Ръце протяга във нощта.

И иска да те гледа във очите.

 

Луната спи, а ти защо не спиш?

Нима тя кара те да плачеш?

Недей – изтрий ти тез сълзи!

Там нейде сродната душа те чака!

 

12.05.2007

© Мириам Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Браво , Мариянче, чудесно и романтинчо пишеш!
  • Марияна, добре дошла в сайта.
    Изчетох и трите ти стиха и много ми харесаха.
    Нали вече ще ги показваш
  • Благодаря Ви!!! Трогвате ме! Не вярвах, че някой ще оцени нещо което съм написала...
  • Това на края за сродната душа ме грабна. Поздравления за чудесните стихове, Марияна!!!
  • Браво!
    И този е страхотен!
  • Хубав стих!
    Поздравления!
  • аз съм същата до скоро и аз не можех да ги споделям за това благодаря на всички вас че ми помогнахте.Поздравления таланта ти е неспорим
  • Благодаря ти! Доста дълго време пишех и си ги пазих за себе си. Срамувах се от това, че пиша и не ги показвах почти на никого. Най-накрая се престраших да го направя. Бих се радвала да ви харесат на всички.
  • хубави стихове. добре дошла!
Propuestas
: ??:??