ЛУНАТА СПИ
ЛУНАТА СПИ
Луната спи, а ти защо не спиш?
Очите ти – звезди във мрака.
Защо в нощта така седиш?
Нима никой теб не чака?
Луната спи, а ти защо не спиш?
Отдавна всичко живо е заспало,
а нощта покрила тихичко света
със своето топло одеало.
Луната спи, а ти защо не спиш?
Нима редиш мечти във мрака,
и миговете златни търсиш.
А някой някъде те чака.
Луната спи, а ти защо не спиш?
И някой друг брои звездите.
Ръце протяга във нощта.
И иска да те гледа във очите.
Луната спи, а ти защо не спиш?
Нима тя кара те да плачеш?
Недей – изтрий ти тез сълзи!
Там нейде сродната душа те чака!
12.05.2007
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мириам Всички права запазени
