31 oct 2014, 14:31

Лунен порой

Poesía » De amor

930 0 1

Лунен порой.

Сипят се звезди безброй.

Силуети вцепенени стоят.

Пленени от невижданото досега.

Без мълва.

Небето взират.

Наблюдават красота.

Звездите падат.

Рушат с неизмерима сила.

Сгради рухват.

Прелитат части от тела.

Но никой не отстъпва.

Твърде красиво е.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Sevgimizi (Лора)

Уууу велика поезия!За мен ето това е изкуство!Безумно силно, въздействащо, могъщо...една обвземаща магия!Толкава прелестна красота ме обля!Всяка една дума се случи в главата ми и завладя душата ми!Оригинално, единствено, изящно!Уш е апокалипсис, но е твърде красиво... не можеш да се откъснеш!Този завършек определено ме впечатли!И така...предполагам от коментара ми разбираш какво ме накара да чувствам. ..! Заглавието е страхотно!Веднага се влюбих!Не знам какво друго да кажа освен БРАВО! !

2014-11-01T00:55:48+02:00

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0