Лунен порой.
Сипят се звезди безброй.
Силуети вцепенени стоят.
Пленени от невижданото досега.
Без мълва.
Небето взират.
Наблюдават красота.
Звездите падат.
Рушат с неизмерима сила.
Сгради рухват.
Прелитат части от тела.
Но никой не отстъпва.
Твърде красиво е.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Игнат Игнатов Всички права запазени
Заглавието е страхотно!Веднага се влюбих!Не знам какво друго да кажа освен БРАВО! !
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
