31 окт. 2014 г., 14:31

Лунен порой 

  Поэзия » Любовная
689 0 1

Лунен порой.


Сипят се звезди безброй.

Силуети вцепенени стоят.

Пленени от невижданото досега.

Без мълва.

Небето взират.

Наблюдават красота.


Звездите падат.

Рушат с неизмерима сила.

Сгради рухват.

Прелитат части от тела.

Но никой не отстъпва.

Твърде красиво е.

© Игнат Игнатов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Уууу велика поезия!За мен ето това е изкуство!Безумно силно, въздействащо, могъщо...една обвземаща магия!Толкава прелестна красота ме обля!Всяка една дума се случи в главата ми и завладя душата ми!Оригинално, единствено, изящно!Уш е апокалипсис, но е твърде красиво... не можеш да се откъснеш!Този завършек определено ме впечатли!И така...предполагам от коментара ми разбираш какво ме накара да чувствам. ..! Заглавието е страхотно!Веднага се влюбих!Не знам какво друго да кажа освен БРАВО! !
Предложения
: ??:??