mrjile (Игнат Игнатов)
4 0
Oct 31, 2014, 2:31 PM

Лунен порой 

  Poetry » Love
687 0 1

Лунен порой.


Сипят се звезди безброй.

Силуети вцепенени стоят.

Пленени от невижданото досега.

Без мълва.

Небето взират.

Наблюдават красота.


Звездите падат.

Рушат с неизмерима сила.

Сгради рухват.

Прелитат части от тела.

Но никой не отстъпва.

Твърде красиво е.

© Игнат Игнатов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Уууу велика поезия!За мен ето това е изкуство!Безумно силно, въздействащо, могъщо...една обвземаща магия!Толкава прелестна красота ме обля!Всяка една дума се случи в главата ми и завладя душата ми!Оригинално, единствено, изящно!Уш е апокалипсис, но е твърде красиво... не можеш да се откъснеш!Този завършек определено ме впечатли!И така...предполагам от коментара ми разбираш какво ме накара да чувствам. ..! Заглавието е страхотно!Веднага се влюбих!Не знам какво друго да кажа освен БРАВО! !
Random works
: ??:??