Oct 31, 2014, 2:31 PM

Лунен порой

  Poetry » Love
926 0 1

Лунен порой.


Сипят се звезди безброй.

Силуети вцепенени стоят.

Пленени от невижданото досега.

Без мълва.

Небето взират.

Наблюдават красота.


Звездите падат.

Рушат с неизмерима сила.

Сгради рухват.

Прелитат части от тела.

Но никой не отстъпва.

Твърде красиво е.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Игнат Игнатов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Уууу велика поезия!За мен ето това е изкуство!Безумно силно, въздействащо, могъщо...една обвземаща магия!Толкава прелестна красота ме обля!Всяка една дума се случи в главата ми и завладя душата ми!Оригинално, единствено, изящно!Уш е апокалипсис, но е твърде красиво... не можеш да се откъснеш!Този завършек определено ме впечатли!И така...предполагам от коментара ми разбираш какво ме накара да чувствам. ..! Заглавието е страхотно!Веднага се влюбих!Не знам какво друго да кажа освен БРАВО! !

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...