6 may 2007, 11:31

ЛУНЕН СТИХ

  Poesía
907 0 16
 

                 ЛУНЕН СТИХ


Нощта пеперудено пак се завръща,

слънцето чезне със вятъра тих...

Някой отново Луната прегръща,

с безумни очи посвещава й стих.


Навярно поетът с перото ще вмъкне,

две красиви мечтани кафяви очи.

В косите момински плахо ще втъкне

парещ букет от искрящи звезди...


Навярно ще иска на лист да излее

най- прекрасните мили слова,

щом душата копнее единствено Нея,

а навярно копнее го някъде Тя...


И после с очите сърце ще рисува,

в лунен куплет, с най- нежния зов.

Под Луната навярно Тя ще жадува,

да познае във него свойта Любов...


03.04.07.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивайло Яков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво, много ми хареса!
  • Нежност и красота! Едновременно художник и поет е страхотно съчетание - най-важното е , че имате очи за красотата!
  • Навярно и Тя със трепет ще чака...
    с душа да разлисти любовни слова,
    и лунно притихнала, плахо из мрака
    да види в очите му свойта съдба!
    * * *
    Очарователно стихотворение, Иво! Възхитена съм! Сърдечен поздрав!
  • Прекрасное това Иво!
    Без думи ме остави стиха ти.


    Поздрав и усмивка.
  • Много е хубаво!!!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...