ЛУНЕН СТИХ

Поезия

910 0 16

ЛУНЕН СТИХ

Нощта пеперудено пак се завръща,

слънцето чезне със вятъра тих...

Някой отново Луната прегръща,

с безумни очи посвещава й стих.

Навярно поетът с перото ще вмъкне,

две красиви мечтани кафяви очи.

В косите момински плахо ще втъкне

парещ букет от искрящи звезди...

Навярно ще иска на лист да излее

най- прекрасните мили слова,

щом душата копнее единствено Нея,

а навярно копнее го някъде Тя...

И после с очите сърце ще рисува,

в лунен куплет, с най- нежния зов.

Под Луната навярно Тя ще жадува,

да познае във него свойта Любов...

03.04.07.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Patricia555 (Патрисия)

Браво, много ми хареса!

2009-11-06T23:08:36+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Нежност и красота! Едновременно художник и поет е страхотно съчетание - най-важното е , че имате очи за красотата!

2007-06-20T11:49:24+03:00
Белоснежка (Гергана Шутева)

Навярно и Тя със трепет ще чака...
с душа да разлисти любовни слова,
и лунно притихнала, плахо из мрака
да види в очите му свойта съдба!
* * *
Очарователно стихотворение, Иво! Възхитена съм! Сърдечен поздрав!

2007-05-07T11:41:22+03:00
Етчи (Анета Саманлиева)

Прекрасное това Иво!
Без думи ме остави стиха ти.

Поздрав и усмивка.

2007-05-07T01:19:17+03:00
juliet007 (Эоя Михова)

Много е хубаво!!!

2007-05-06T22:29:15+03:00