May 6, 2007, 11:31 AM

ЛУНЕН СТИХ

  Poetry
905 0 16
 

                 ЛУНЕН СТИХ


Нощта пеперудено пак се завръща,

слънцето чезне със вятъра тих...

Някой отново Луната прегръща,

с безумни очи посвещава й стих.


Навярно поетът с перото ще вмъкне,

две красиви мечтани кафяви очи.

В косите момински плахо ще втъкне

парещ букет от искрящи звезди...


Навярно ще иска на лист да излее

най- прекрасните мили слова,

щом душата копнее единствено Нея,

а навярно копнее го някъде Тя...


И после с очите сърце ще рисува,

в лунен куплет, с най- нежния зов.

Под Луната навярно Тя ще жадува,

да познае във него свойта Любов...


03.04.07.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивайло Яков All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво, много ми хареса!
  • Нежност и красота! Едновременно художник и поет е страхотно съчетание - най-важното е , че имате очи за красотата!
  • Навярно и Тя със трепет ще чака...
    с душа да разлисти любовни слова,
    и лунно притихнала, плахо из мрака
    да види в очите му свойта съдба!
    * * *
    Очарователно стихотворение, Иво! Възхитена съм! Сърдечен поздрав!
  • Прекрасное това Иво!
    Без думи ме остави стиха ти.


    Поздрав и усмивка.
  • Много е хубаво!!!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...