May 6, 2007, 11:31 AM

ЛУНЕН СТИХ 

  Poetry
739 0 16
 

                 ЛУНЕН СТИХ


Нощта пеперудено пак се завръща,

слънцето чезне със вятъра тих...

Някой отново Луната прегръща,

с безумни очи посвещава й стих.


Навярно поетът с перото ще вмъкне,

две красиви мечтани кафяви очи.

В косите момински плахо ще втъкне

парещ букет от искрящи звезди...


Навярно ще иска на лист да излее

най- прекрасните мили слова,

щом душата копнее единствено Нея,

а навярно копнее го някъде Тя...


И после с очите сърце ще рисува,

в лунен куплет, с най- нежния зов.

Под Луната навярно Тя ще жадува,

да познае във него свойта Любов...


03.04.07.

© Ивайло Яков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??