longin (Любомир Деничин) longin (Любомир Деничин)
1 227
8 dic 2011, 15:38

Лунен сън

  Poesía
1.5K 1 20

Лунен сън

Слънчев лъч погъделичка мрака
Побягна с кикот без да чака
Прозя се уморената луна
Слънцето усмихнато изгря
А тя заспа...
И за сънува... синева
Лунните цветя никнеха в жарта
Камъните оживяха
Сърца горещи в тях туптяха
Посипа вятърът прашец
Листа оплетоха венец
В бяло платно превърна се млечният път
Гълъби бели край него кръжат
С глас вълшебен пееха звездите
Луната пръскаше с лъчите
Мекота...
Слънцето я гледаше от другата страна
Усмихнато и влюбено
Луната спеше в леглото изумрудено
Сънуваше си пеперудено




¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любомир Деничин Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0