8 dic 2011, 15:38

Лунен сън

  Poesía
1.5K 1 20

Лунен сън

Слънчев лъч погъделичка мрака
Побягна с кикот без да чака
Прозя се уморената луна
Слънцето усмихнато изгря
А тя заспа...
И за сънува... синева
Лунните цветя никнеха в жарта
Камъните оживяха
Сърца горещи в тях туптяха
Посипа вятърът прашец
Листа оплетоха венец
В бяло платно превърна се млечният път
Гълъби бели край него кръжат
С глас вълшебен пееха звездите
Луната пръскаше с лъчите
Мекота...
Слънцето я гледаше от другата страна
Усмихнато и влюбено
Луната спеше в леглото изумрудено
Сънуваше си пеперудено




¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любомир Деничин Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...