16 ago 2009, 15:04

Лунна сянка

  Poesía » Otra
602 0 0

Лунна сянка

 

Безкрайна вис

         от необяното море,

безкрайна вис

         от необятното небе

се сливат

в тъмен, необхванат къс -

да даде на сияйната луна

цвета,

да подири в себе си

мига

на лунната пътека...

И опраща непрогледна 

сянка

синьото и черното

     море – в небе.

За да заблести,

за да засияе

лунното в искри

и разсипани светулки...

А багри ги с нескрита

топлина

от връх сияйната си плът

    небесната дъга

- закръглена до съвършен овал.

Няма черно -

просто изпъква просторът,

просто иска – мираж

и миг, и бряг...

Спотаила

         тъмната си половина

луната

         играе,

              мечтае.

В сянка

         свети.

И сиянието гони

     тъма и мрак.

Защото в тъмна половина

има лунен път и бряг...

      лунна сянка.

С извечни мигове -

пътува в туй море,

с всевечни кътове -

жадува в туй движение -

да обсеби сянката излишна

и я преотстъпи в цветове!

 

15.09.84

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Качов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...